За мен

Аз съм идеалист. Всеки ден използвам идеи, които намирам, изследвам и довършвам на ум. Те стават толкова идеални, че е невъзможно да излязат от главата ми. А щом са скрити и перфектни, аз съм доволен и богат. Поне така си мислех доскоро.

Като бях малко дете, сам водех диалози в главата си, защото имах нужда от разговор с добър човек и не исках да ме чуят лошите. Беше ме срам да споделя какво ме вълнува. Всяка моя идея звучеше на близките ми хора като “лиготия”, въпросите ми - като “глезотия”, а аз - като “дървен философ”. Поне така си мислех доскоро.

Работех като брокер на недвижими имоти и ми плащаха само, когато мотивирам подходящите хора с подходящите думи. Ако им кажеш всичко, което искат да чуят, те ще платят с удоволствие - проста работа, стига да можеш да лъжеш. През първата седмица в бизнеса бях поверен на много опитен колега, за да ме обучава. Докато събирах информация по телефона за случайна обява, собственикът на апартамента ме попита защо искам от него пари за продажбата, след като вземаме комисиона от купувача. Отговорих му, че вземаме и от двете страни, а той ми затвори. Колегата ме попита “Защо не го излъга?”, а аз заекващо измънках, че не мога. Спокоен като при разходка в японска вишнева градина той каза: “Ще се научиш”. Стана ми ясно, че или трябва да се проваля в работата, или трябва да лъжа. Поне така си мислех доскоро.

Скоро се научих как да гледам на нещата от живота: да бъда спокоен, да приемам дадености, да говоря просто и да се грижа за интереса си.

  • Научих се да споделям. Несподелената идея е като несподелената любов - прави човека тревожен, тъжен и скучен. Лишава го от радост, щастие и взаимност. Да разкрие идеалите си е по-голямо удоволствие, отколкото да ги спотайва за когато-му-дойде-времето. 
  • Научих се да обичам. Няма добри и лоши хора, има обаче неадекватни, неприети и необичани. Всеки човек е източник на уникални блага под формата на интересни теми, богат опит, нови знания и т.н. Всеки може да се докосне до тях и то безопасно.
  • Научих се да философствам. Работата на философа е да се учудва от света наоколо. Може да вижда чудото на непознатите неща, а когато ги опознае, да ги назове и сподели.
  • Научих се да лъжа. Мечтите и фантазиите са първичните форми на изкуство. Те не са реални, а измислени представи за света. Човек да вижда и показва несъществуващото е точно толкова важно, колкото и отношението му към съществуващото. Това е изкуството се да различава лъжата от истината.

Ваш Миро

Популярни публикации

Войната на боговете

Изображение
Представете си, че живеете в Древна Гърция . Вие се радвате на безгрижие, благоденствие и изобилие от природни дарове. За всичко това плащате с уважението си към боговете : а) почитате тяхната сила, мъдрост и величие; б) признавате висшата им роля за вашия живот; в) слушате и изпълнявате волята им; г) молите им се, за да изпълнят вашите желания и нужди; д) правите жертвоприношения в тяхна чест. И така всичко си върви по ноти. Вие искате - те дават, те искат - вие им откликвате.  Внезапно нещо се променя - в един миг вие не разбирате какво и защо се случва, но е ясно, че боговете сигурно са полудели . Съвсем неочаквано, те влизат в конфликт помежду си и скоро забравят досегашните грижи към вас. Те са заети да се докажат един на друг като използват висши сили. Вниманието им се насочва към "въоръжаване" и "противоборство". Зевс се бори с Хера и светът се тресе. Небето и Земята вече не са същите. Хората са уплашени и несигурни.  Сега спрете да си представяте и погледне...
Прочети още »

Легендата за Психея

Изображение
Имало едно време един цар, който имал три прекрасни дъщери. Най-малката, Психея , била много по-красива от двете си сестри и изглеждала като богиня сред обикновените смъртни. Славата за нейната красота се носела из цялото кралство и мъжете продължавали да идват в нейния дворец, за да ѝ се възхищават и да ѝ се покланят. Когато хората я виждали, те казвали, че дори самата Афродита не може да се конкурира с Психея. Колкото повече хората опознавали Психея, толкова по-малко си спомняли за крастотата на богинята на любовта. Храмовете на Афродита били изоставени, олтарите ѝ били покрити със студена пепел и скулпторите повече не правели статуи за нея. Всички почести, запазени за нея, тогава били приписани на простото смъртно момиче. Богинята не можела да приеме такава ситуация и поискала помощ от сина си Ерос . Тя му казала гневно "Използвай силата си и накарай това малко, безсрамно момиче да се влюби в най-гнусното и презряно същество, което някога е ходило по Земята". Ерос се съгла...
Прочети още »

Вместо "Добре дошли"

Изображение
Спомняш ли си случай, когато главата ти ще "гръмне"  - нещо или някой те е вбесил,  не можеш да се справиш с проблема , дори не го разбираш ясно.  Сякаш първото нещо, от което се нуждаеш тогава, е копче за спиране на времето , за да погледнеш всичко отстрани и на забавен ход . Когато имаш трезва преценка, отново да продължиш по най-удобния  и подходящ  начин с живота си.  Да, и на мен ми се случва, като  до ден днешен търся по-добро решение от това да се заяждам с хората наоколо, включително и в социалните мрежи.  Забелязах обаче, че тези кризи  много приличат на хранително разстройство  - или си се напълнил с неподходящо съдържание , или си останал празен . Започнах да изследвам  гастрономичната аналогия и установих, че когато  главата   ми пуши, най-много помага да приема  полезна информация и да разкарам  ненужната . В първите експерименти въртях темите в главата си  и се доверявах на събрания досега...
Прочети още »

Измислен малък свят

Изображение
Сигурен съм, че сте чували многократно словосъчетанието " зона на комфорт " и тази идея малко или много се е изтъркала като клише. Но клишетата са такива, защото са верни. В зоната на комфорт се чувстваме като в малък остров, където сме заобиколени от познати хора, места, предмети и дейности. Тук сме всесилни, властни " богове " и контролираме ситуациите, които сме привикнали да се повтарят. Това е мястото, където се чувстваме удобно и мислим спокойно. Но всичко това е една илюзия, защото истинският свят е навън. Терминът " зона на комфорт " не е свързан с един конкретен източник или автор, тъй като се използва широко и в различни контексти. Това словосъчетание е популяризирано през 20-ти век и се използва в множество книги, статии, обучения, лекции по психология, курсове и семинари за личностно развитие .  Зоната на комфорт е психологическото състояние или пространство, в което се чувстваме удобно, безопасно и всичко е предвидимо . Това е областта, в коят...
Прочети още »

Съблазняването

Изображение
Филмът " Мемоарите на една гейша " е вълнуващо пътешествие в японската култура и традиции през 20-те и 30-те години на миналия век. Базиран на бестселъра на Артър Голдън , филмът разказва историята на малката Чийо, която е продадена като служителка в чайната къща и се превръща в една от най-търсените гейши с името Саюри. Сред най-известните сцени във филма е тази, в която учещата се Саюри, изиграна от Чоу Юн Фат, се разминава и поглежда за кратко случаен велосипедист. Нейният очарователен вид и премереният ѝ поглед излъчват такава красота и загадъчност, че велосипедистът, подвластен на нейната магия, губи вниманието си и катастрофира.  Тази сцена е символична, тъй като илюстрира силата на съблазняването . Гейшите в традиционната японска култура са били обучавани да бъдат майстори в изкуството на забавлението и да създават особено настроение на тези, които ги гледат. Съблазняването на Саюри, изразено в кратък и интензивен поглед, е достатъчно, за да "отвелче" велоси...
Прочети още »