Измислен малък свят

Сигурен съм, че сте чували многократно словосъчетанието "зона на комфорт" и тази идея малко или много се е изтъркала като клише. Но клишетата са такива, защото са верни. В зоната на комфорт се чувстваме като в малък остров, където сме заобиколени от познати хора, места, предмети и дейности. Тук сме всесилни, властни "богове" и контролираме ситуациите, които сме привикнали да се повтарят. Това е мястото, където се чувстваме удобно и мислим спокойно. Но всичко това е една илюзия, защото истинският свят е навън.

Терминът "зона на комфорт" не е свързан с един конкретен източник или автор, тъй като се използва широко и в различни контексти. Това словосъчетание е популяризирано през 20-ти век и се използва в множество книги, статии, обучения, лекции по психология, курсове и семинари за личностно развитие. 

Зоната на комфорт е психологическото състояние или пространство, в което се чувстваме удобно, безопасно и всичко е предвидимо. Това е областта, в която сме свикнали с познатите ситуации и нямаме нужда да се изправяме пред нови предизвикателства - липсват неизвестни фактори. В зоната на комфорт сме потънали в рутина и не изпитваме стрес или тревога. "Плуваме" в познати води и се движим в границите на нашето удобство като четене на любима книга, гледане на познат филм или избор на традиционно ястие. В тези моменти се наслаждаваме на удобството и сигурността на познатото без да изпитвате неочаквани предизвикателства. Чудесен пример за това е да си пуснете песен на любимата ви група или соло изпълнител, която сте слушали много пъти и практически няма какво да ви изненада в нея. Още по-категорично оставате в зоната си на комфорт, ако слушате сами вкъщи, със затворени очи и слушалки. На практика вие блокирате различни външни стимули като неочаквани звуци, картини, хора... - нищо ново!

Зоната на комфорт е уютно място и в това няма нищо лошо. Оставането достатъчно дълго в зоната на комфорт, може да доведе до количествени натрупвания, а оттам до качествени изменения. Например толкова пъти да сте слушали любимата песен - до втръсване, че да имате увереност и самочувствие, че я знаете и можете най-после да я изпеете пред приятелите си.  От друга страна, докато вие сте в зоната на комфорт, светът наоколо се променя и не ви чака. Сигурното място вече може да ограничава вашия растеж и развитие. Когато останете в нея твърде дълго, може да ви липсва възможността да се сблъскате с нови предизвикателства, да опитвате и да се променяте. Затова е важно да бъдете готови да излезете от зоната на комфорт и да преживеете нови неща.

„Животът започва там, където свършва вашата зона на комфорт“ 

Тази мисъл често се приписва на Нийл Доналд Уолш, американски автор и лектор, и се използва в контекста на мотивация за развитие. Насърчава да се поемат рискове, за да се предизвика качествена промяна. Излизането от зоната на комфорт се отнася до преодоляване на предубежденията, страховете и ограниченията, които ви държат на едно място и ви пречат да преживявате нови и различни неща. То представлява акт на смелост, в който решавате да преодолеете старите ограничения и да се изправите пред неизвестното или неудобството.

Излизането от зоната на комфорт ви предоставя възможност да растете и да се развивате. Това може да включва поемане на нови предизвикателства, изследване на нови идеи и концепции, приемане на рискове или влизане в нови социални или професионални среди. Когато излезете от зоната на комфорт, сте по-отворени към нови възможности, учите се чрез нови опити и се развивате личностно и професионално. Не е лесно и може да изисква усилия, адаптация и преодоляване на страховете и съпротивата. Като излезете от зоната на комфорт, разширявате границите си и откривате нови възможности за себеизразяване, развитие и постижения.

В много публикации, книги, видеа и мотивационни семинари можете да срещнете различни модели на зоната на комфорт и близките около нея зони. Те описват, че отвъд комфорта следват областите на страха, на ученето, на развитието и др. Тази идея се приписва първоначално на един от най-известните руски психолози Лев Виготски с неговите публикации от началото на XX век.  Според него обучението и развитието са взаимозависими и имат сложна връзка. Когато учим и се развиваме, не правим това самостоятелно, а взаимодействаме с други хора и културните норми около нас. Тези взаимодействия и норми са важни части от процеса на учене и растеж. Те определят какво учим, как го усвояваме и как се променяме като личности. Средата, в която можем да учим и да се променяме, Виготски нарича зона на най-близкото развитие. В тази зона се съдържат умения, знания и възможности, които човекът все още не е развил, но може да ги усвои с помощта на по-опитен или по-напреднал партньор.

Към авторите около тази тема се причислява Джудит Бардуик, която през 1991 г. издава книгата си "Опасност в зоната на комфорт". В нея тя изследва връзката между отношението към работата и резултатите от труда на работниците. Основната ѝ теза е, че има три типа мислене: удобно, страхливо и предприемчиво. Описва как твърде комфортното отношение към работата и избягването на рискове може да доведе до застояване, намалена производителност и пропуснати възможности за растеж и иновации в една компания. Тя подчертава важността на предприемането на премерени рискове, създаването на култура на непрекъснато усъвършенстване и насърчаването на мислене, което приема предизвикателствата, вместо да ги избягва.

Други публикации дават авторство на британецът Алисдър Уайт, който е съвременен консултант по управление и през 2009 г. издава статията си "От зоната на комфорт до управлението на ефективността". В нея той описва, че отвъд зоната на комфорт се намира Оптималната зона за представяне, а след нея се намира Опасната зона. Уайт твърди, че за да се постигне висока производителност, човек трябва да изпита известно количество стрес.

"Моделът на зоната на обучение“ е разработен от немския педагог и авантюрист Том Сенингер, въз основа на публикациите на Лев Виготски. Този модел демонстрира как, за да учите успешно, трябва да бъдете предизвикани. Но балансът трябва да е правилен: ако не сте притиснати достатъчно силно, едва ли ще излезете от зоната на комфорт; но ако бъдете притиснати твърде силно, започвате да се паникьосвате и се чувствате претоварени. И в двата случая обучението е ограничено. Вместо това трябва да се стремите към „златната среда“, което е зоната за обучение. При прехода от зоната на комфорт към зоната на обучение трябва да внимавате с поемането на рискове, за да не излезете твърде далеч от вашата зона на комфорт и зоната на обучение – в зоната на паника, където цялата ви енергия се изразходва за управление и контролиране на безпокойството. В този случай никаква енергия не може да се влее в ученето. 

Важно е, че тези три зони са различни за различните ситуации и за всеки човек – всички ние имаме своя собствена уникална зона на комфорт, зона на обучение и зона на паника.

Преди повече от век, през 1907 г., известният психолог Робърт Йеркс пише за поведенческо пространство, където хората трябва да постигнат нива на стрес, над нормалното, за да бъдат максимално ефективни. То е наречено "Оптимална тревожност" и се намира извън собствената зона на комфорт.

През 2010 г. психиатърът д-р Абигейл Бренър, описва своите 5 основни причини да започнете да излизате извън зоната си на комфорт, както следва:

1. Вашият "реален живот" включва всички преживявания, дори тези, които не са толкова приятни. За да станете по-добър човек, е важно да приемате и да се справяте с всичко, което ви се случва.

2. Принуждаването да правите неудобни неща освобождава вашия „личен склад от неизползвани знания и ресурси“. Само когато се предизвикате, разбирате колко силни и умни наистина сте.

3. Рисковете и грешките са част от процеса на развитие и учене. Провалът може да означава „първи опит за учене“.

4. Ако се задоволявате със средни резултати и избягвате предизвикателства, плащате висока цена - загубвате възможността да живеете пълноценно и се чувствате сигурни само в своята малка зона на комфорт.

5. Когато сте готови да излезете извън зоната си на комфорт, научавате как да се адаптирате към промените и разширявате границите на удобството си. Така се развивате и ставате по-самоуверени.

В продължение на тази логическа линия искам да добавя и един български автор, който е работил по тази тема - доц. Александър Дейков. Той завършва философия, преподава логика и се занимава с проблемите на проектирането. Именно в неговата книга "Феноменът проектиране", издадена през 1994 г., на 11. стр. той посочва, че можем да разглеждаме развитието на системите около нас (например отделните хора, семейства, общества или други групи) като нормално, т.е.  това е обичайното или очакваното състояние на тази система. Но тези системи могат да работят и да се развиват по различни начини, извън това, което считаме за нормално. Това развитие той го описва в няколко зони:

✓ "Зоната на комфорт" - това е ситуацията, когато нещата са както трябва и всичко е наред. "Нулево" отклонение от нормата. Например на път към вкъщи пътувате с личния автомобил и слушате любима музика - тотален комфорт.

✓ "Зоната на проблемно отклонение" /на компенсация/ - някои части от системата, например мисълта на човека, емоциите му или схванати мускули, имат странно поведение и се различават от нормалното си състояние. Обикновено в такива случаи се проявяват балансиращи ефекти или механизми, които заличават отклоненията и по този начин функционирането на системата се нормализира. Например докато шофирате се замисляте за вечерята и се разсейвате, но скоро чувате клаксона на съсeдния автомобил и се връщате тук и сега.

✓ "Зоната на криза" - отклоненията от нормата вече са значителни. Нормализацията на функционирането изисква сериозни ресурси и бърза реакция. Проблемите стават сериозни и има голямо напрежение. Например, вече трайно разсеяни, пропускате да я забележите и попадате в дълбока дупка на пътя, но с добра реакция веднага излизате от нея без трайни щети и последствия.

✓ "Зоната на катастрофа", където системата се променя и се налагат големи усилия, за да се възстанови или да се приведе в ново нормално състояние. Например, влизайки в дупката от предишния пример, спуквате гума и не можете да продължите по стария начин. Необходимо е да спрете, да смените проблемната гума с резервната и да продължите с тази промяна.

Тези зони могат да се намерят в развитието на всяка житейска ситуация и по степента на нормалност може да се направи анализ и оценка на човешките отношения. Те важат при учене, влюбване, работа, празнуване, скарване и много други ситуации. Важно е да се забележи, че критериите за нормалност и отклонение са субективни и могат да зависят от контекста и вида на системата (например социална, икономическа, екологична и др.). Отклоненията могат да бъдат адаптивни и да доведат до по-добри решения или да бъдат деструктивни и да създадат проблеми. Важно е да се разбере как функционират системите и да се предприемат подходящи действия за подобряване на тяхното състояние и развитие.

#Обяснения с прости думи:

◐ Зоната на комфорт е измислен малък свят, където се чувстваме удобно и сигурно.

◐ Сигурното място може да ограничава нашия растеж и развитие.

◐ Излизането от комфорта дава нови възможности за учене, разбиране и промяна.

◐ Прекаленото отдалечаване от уюта може да доведе до страх, паника и тревога.

◐ Ако някой попита "Ти нормален ли си?", всъщност казва "Не ми е комфортно така", защото се опасява да не стигнете до катастрофа.