Порастване на хора с приказки и игри (9/9)

📅 февруари 13, 2024

9. Самоактуализацията:

Пътят към отговор на този въпрос предлага американският психолог Ървин Ялом, който в началото на книгата “Дарът на терапията” пише:

“Когато търсех пътя си като млад студент по психотерапия, най-полезната книга, която прочетох, беше „Невроза и растеж на човека“ на Карен Хорни. А най-важната концепция в тази книга бе, че човешкото същество има вградена склонност към самореализация. Ако се отстранят пречките - вярва Хорни, - човекът ще се развие в зрял, напълно реализиран възрастен, точно така, както жълъдът се развива в дъбово дърво. „Точно както жълъдът се развива в дъбово дърво...“ Какъв чудесно освобождаващ и изясняващ образ! Той завинаги промени подхода ми към психотерапията, като ми предложи нова визия за работата ми: моята задача бе да отстраня пречките по пътя на пациента ми. Не беше необходимо да върша всичко; нямаше нужда да вдъхвам у пациента желание да расте, любопитство, воля, жажда за живот, грижовност, лоялност или някоя друга от хилядите характеристики, които ни правят истински хора. Не, това, което трябваше да правя, беше да идентифицирам и да отстранявам пречки. Останалото щеше да последва автоматично, захранено от енергията за самореализация у всеки пациент.”

Процесът на самореализация (или още самоактуализация) играе ключова роля в хуманистичната теория на Ейбрахам Маслоу. Той определя тази тенденция като "пълно използване и експлоатация на таланти, способности, потенциал и т.н." С други думи, хората непрекъснато се стремят да разгърнат пълния си потенциал.

Самоактуализацията не е крайна точка или дестинация. Това е непрекъснат процес, в който хората продължават да се развиват и да постигат нови висоти на благополучие, креативност и удовлетворение.

Според Маслоу върховите преживявания (катарзиси) играят изключително важна роля в самоактуализацията. Често те се описват като трансцендентни моменти на чиста радост и въодушевление. Това са необикновени моменти, които се отличават от ежедневните събития. Споменът за такива събития е траен и хората често ги оприличават на духовно преживяване.

Авторът на йерархията (пирамида) на човешките потребности смята, че самоактуализацията може да бъде достигната, след като са удовлетворени по-базовите потребности на човека: от оцеляване, безопасност, любов и уважение. Самоактуализацията е върхът на пирамидата на потребностите на Маслоу и представлява най-високото ниво на личностно развитие.

Ейбрахам Маслоу вярва, че самоактуализиращите се хора притежават редица ключови характеристики. Някои от тях включват самоприемане, спонтанност, свобода и способност за върхови преживявания.

Като изучава 18 души, които той счита за самоактуализирани (включително Ейбрахам Линкълн и Албърт Айнщайн), Маслоу идентифицира 15 характеристики на себеактуализираните хора.

Възприемат реалността и могат да допуснат несигурността;
Приемат себе си и другите такива, каквито са;
Спонтанни са в мислите и действията;
Проблемно-ориентирани (не егоцентрични);
Имат необичайно чувство за хумор;
Способни са да гледат обективно на живота;
Силно креативни;
Съпротива към културните норми, но не и самоцелно противопоставяне;
Загрижени за благосъстоянието на човечеството;
Способни на дълбока оценка за основния житейски опит;
Дълбоко удовлетворяващи междуличностни отношения с няколко души;
Достигащи до върхови преживявания;
Осъзната нужда от уединение;
Демократични нагласи;
Силни морални и етични стандарти.

Маслоу описва и поведението, водещо до самоактуализация:

Изживяване на живота като дете, с пълна отдаденост и концентрация;
Опитване на нови неща, вместо придържане към безопасни пътища;
Вслушване в собствените чувства при оценка на преживяванията, вместо в гласа на традицията, авторитета или мнозинството;
Избягване на преструвките и придържане към честността;
Готовност за липса на внимание при различни възгледите от тези на мнозинството;
Поемане на отговорност и усилена работа;
Опит за идентифициране на травмите / маските и за отказ от тях.

Маслоу не отъждествява себеактуализацията със съвършенството. Самоактуализацията включва просто използване на собствения потенциал. Така някой може да бъде глупав, прахосник, суетен и неучтив и въпреки това да се самоактуализира. Самоактуализацията е стремежът на човека да постигне своя пълен потенциал и да се развива във всички аспекти на живота.

Психиатърът Бесел ван дер Колк в книгата “Тялото помни” посочва, че “ние сме дълбоко социални същества – мозъците ни са свързани така, че да благоприятстват сътрудничеството и съвместните игри.” Д-р Колк посочва, че

“същността на травмата е да се чувстваш забравен от Бога, изолиран от човешката раса. … Травмираните хора се боят от конфликти. Те се страхуват, че ще изгубят контрол и отново ще се окажат от губещата страна. … Травмата е свързана с това да се опитваме да забравим, скривайки колко уплашени, гневни или безпомощни се чувстваме. Това изисква да се пробият блокажите, за да откриете собствената си истина, да изследвате и опознаете собственото си вътрешно преживяване, за да може то да се прояви чрез гласа и тялото ви на сцената.”

Когато човек има условия за физическо съществуване (храна, вода, топлина), чувства се в сигурна среда, общува с хората, оценява и е оценяван, тогава той може да се променя. В добавка е идеята на д-р Ялом за жълъда и дъбовото дърво: стига да не му се пречи, човек ще продължава да върви по пътя към самоактуализацията.

Приказките, особено тези с вдъхновяващи истории и морални послания, могат да създадат силни емоционални връзки с другите хора. Игрите предизвикат усещане за радост, постижение и взаимодействие. Когато хората се впуснат напълно в приказки и игри, се чувстват по-свързани със своите емоции и с тези на другите. Това води до върхови преживявания, които връщат смисъла в живота. Върховите преживявания водят към порастване.