Порастване на хора с приказки и игри (6/9)

📅 февруари 13, 2024

6. Игрите:

В предговора на книгата “Homo Ludens” на нидерландския културолог Йохан Хьойзинха, българинът Исак Паси изтъква важността на играта за духовното развитие на човечеството:

“Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“... „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“

Историята на игрите датира от древното минало и днес те имат важна роля в психологията. Изучавани са от различни перспективи поради прякото им влияние върху поведението, емоциите и когнитивните процеси на човека.

Игрите са целенасочена дейност, организирана по конкретни правила. Те са начин за учене и практика на различни идеи, докато предлагат и възможност за социално взаимодействие и изграждане на отношения между участниците. Хората могат да експериментират с различни идеи и стратегии, а след това получат обратна връзка за техния подход.

Според Кейти Салън и Ерик Цимерман, “играта е система, в която играчите участват в изкуствен конфликт, дефиниран от правила, който води до количествено измерим резултат.“

Философът Бърнард Сютс пише: „Да играеш игра означава да участваш в дейност, насочена към постигане на определено състояние на нещата, използвайки само средства, разрешени от конкретни правила, които средства са с по-ограничен обхват, отколкото биха били при липса на правила, и където единствената причина за приемане на такова ограничение е да се направи възможна дейността."

Американският писател и дизайнер на игри Джейн МакГонигъл счита, че „Когато премахнете жанровите различия и технологичната сложност, всички игри имат четири определящи характеристики: цел, правила, система за обратна връзка и доброволно участие.“

Какви ползи можем да очакваме от доброволното участие в игри?

Чрез игрите хората могат да развият уменията си за решаване на проблеми, критическо мислене и креативност, както и други меки умения. По същество те са средство за учене и изразяване на идеи, като симулират реални ситуации и предоставят възможност за реализация на различни концепции. Освен това, игрите създават възможност за сътрудничество и изграждане на връзки между хората, което допринася за развитието на социалната им интелигентност.

Според участниците, игрите могат да бъдат индивидуални и колективни. Самостоятелните игри са първата задача на човека, който иска да се социализира. Той се научава как да си служи със своите дадености и след това се включва в занятия, за да общува с другите хора. Така също се развива социалната интелигентност.

Играта най-често симулира реалността, но някои автори като Хьойзинха приемат, че всяка човешка дейност е явна или скрита игра. Чистата игра се наблюдава по-често при деца, отколкото при възрастни. При възрастните тя обикновено се смесва с други мотиви, които са свързани с отговорностите им. Ето защо в ежедневния разговор сме склонни да говорим от една страна за “играещи“ деца и от друга за “сериозни” възрастни, които внасят „игрив дух“ или „игриво отношение“ към своите дейности.

Отличителните характеристики на играта не се крият в явната форма на дейността, а в мотивацията и умствената нагласа, които човекът носи към нея. Двама души може да хвърлят топка, или да строят къща, или да правят почти всичко, като единият играе (до голяма степен), а другият не. Играта не е дефинирана само от една особеност, а от няколко характеристики, които заедно са свързани с желанието и отношението на хората към нея.

Според професорa по психология в Бостънския колеж Питър Грей, играта преди всичко е “самостоятелно избрана и самоуправлявана дейност”. Той посочва пет основни нейни характеристики:

Играещите избират свободно дали да играят или не, измислят и променят правилата и винаги са свободни да преустановят играта.
Играта е вътрешно мотивирана. Избираме да играем заради самите себе си, а не заради външни стимули, като награди, трофеи, положителни оценки и похвали от родителите или други възрастни.
Играта е ръководена от вътрешни правила, но тези правила винаги оставят място за творчество.
Играта е въображаема, имагинерна, даваща възможност на участниците да се отделят от сериозността на реалния свят.
Играта е будна, активна и държи мозъка в относително нестресирано състояние.

Една дейност може да бъде повече или по-малко игрива, но за да се нарече игра, трябва да съдържа всички тези елементи. Възможността за избор и мотивацията са свързани. Децата губят мотивация, когато губят избора и той се изземва от възрастните. Така те не научават някои основни уроци като това как да структурират деня си, как да решават проблемите си и как да носят отговорност за собствения си живот.

Транзакционният аналитик Ерик Бърн описва, че когато човек е сам и има свободно време, може да го прекара по два начина: като действа активно или като си фантазира. Дори когато е сред други хора, човек може да се чувства самотен. Но много по-обичайно е, когато човек е част от група, да организира времето си чрез активност, близост (интимност), игра, развлечение или ритуал.

“Формите на социален контакт, носещи най-голямо удовлетворение са игрите и близостта. Продължителната интимна близост е рядкост и най-често личен въпрос. Значимите социални взаимоотношения обикновено приемат формата на игри и именно това е темата, която представлява интерес за нас в случая.”

Ерик Бърн изрично подчертава, че винаги съществуват положителни страни (ползи) на социалните взаимодействия и в частност от игрите. Той ги свежда до следните четири предимства:

Поддържане на баланс и стабилност;
Чувство на сигурност и ценност;
Справяне с неприятни ситуации;
Освобождаване от напрежение.

Тези ефекти се наблюдават най-често при деца, които се впускат в игрите с лекота. При възрастните, играта може да бъде подпомогната от други мотиви като конкурентно предимство или надмощие, но все пак запазва своята способност да предоставя щастие и удовлетворение. Това илюстрира важността на игривостта дори в живота на възрастния индивид.

След като уточнихме значението и ползите от приказките и игрите за личностното развитие на човека, дори и при възрастни хора, нека се фокусираме върху въпроса "Как да приложим това знание на пракитка?". Два от многото инструмента за това са дискусиите и импро игрите.