Порастване на хора с приказки и игри (5/9)

5. Приказките:

Много психолози са признали важността на различните митове и приказки в разбирането на човешкия растеж и развитие. От хилядолетия приказките са доказали способността си да влияят върху порастването на хората като преплитат истина и измислица. Те са въображаеми разкази, споделяни чрез глас, текст и образи, с цел да предаде опит, знание и поука от разказвача към слушателя (читателя). Най-често имат информативен и образователен характер и се основават на измислени герои и събития. В приказките се крият богати знания за взаимоотношенията между хората в семейството, в ежедневието и в обществото, за предизвикателствата, пред които се изправят, както и за методите, с които могат да ги преодолеят.

Мъдреците твърдят, че има само два типа хора - които слушат и които разказват приказки. Опитът показва, че умението да разказваш приказки е силно податливо на развитие. То се отразява на самочувствието, самоконтрола и психическата идентичност. Приказките са много важни за ориентация и съгласуване между членовете на един екип - “блага дума железни врати отваря”.

Зигмунд Фройд, основател на психоанализата, вярва, че приказките са особено полезни при илюстрирането на теориите за човешката психика. Тъй като са подобни на сънищата, те съдържат символи, изразяващи конфликти, тревоги и желания, които хората са склонни да потискат в своето несъзнавано. 

Юнгианската аналитична психология разглежда приказките като играещи съществена роля за получаване на по-широко разбиране за човешката природа. Карл Юнг се отдава на изучаването на митове и приказки, за да открие природата на архетипите. Той определя приказките и митовете, като колективно разработени фрагменти от някои вътрешни преживявания, които са сходни във всички отношения с това, което той нарича процес на индивидуация.

В своята дисертация “Въведение в психологията на приказките” от 1981 г., Грейс Едуардс Лий от Калифорнийския университет пише: 

“Изглежда повечето митове и приказки произлизат от народни приказки, които се предават от уста на уста през много поколения, докато накрая бъдат записани. Тези приказки са свързани със събития в общностите, в които произхождат, и с ритуали, използвани в религиозни церемонии. В много общи линии, ние ще намери широко съгласие сред теоретиците, че тези приказки представляват усилия за обяснение и справяне с феномена на човешкото съществуване. Те изразяват начина, по който хората мислят, чувстват, надяват се, желаят, вярват и се държат.”

Повечето от основните сюжети и теми както на митовете, така и на приказките се срещат в почти еднаква форма навсякъде по света. Обикновено героят е изправен пред криза и се изисква той да тръгне на пътешествие, за да я разреши. По време на пътуването от него се изисква да премине през определени препятствия и трудности. Най-често има няколко действия и кулминация, която води към финала. В края на тези действия най-често героят е много успешен и живее щастливо завинаги, а понякога краят е катастрофален и представя негативния опит.

Но защо слушането и разказването на приказки е полезно?

Приказките развиват емоционалната интелигентност на човека. Те предоставят възможност за изживяване на разнообразни емоции и чувства през сюжетите си. Слушателите се идентифицират с преживяванията на героите, което им позволява да научават, да разбират и управляват собствените си емоции. Чрез приказките човек може да разпознава своите чувства и да изразява мислите си по конструктивен начин.

Приказките също така стимулират креативното мислене и въображение. Като част от вълшебния свят, хората се вдъхновяват да създават собствени истории и светове, което развива тяхната креативност и способността да мислят извън обичайните рамки. Тези умения помагат при разрешаването на критични ситуации.

Езиковите умения също се обогатяват благодарение на приказките. Чрез срещата с нови думи, изрази и начини на изразяване, човек подобрява речта си и речевото развитие. Същевременно, разказването на приказки развива презентационни умения и способността за убедително изразяване.

Приказките са източник на ценности и морални уроци. Героите и сюжетите им представят различни ситуации и дилеми, чрез които хората усвояват понятията за добро и зло, моралност и последствия от поведение. Това помага на участниците да израстват като морално осведомени и етични личности, както и да бъдат по-добри представители на своите общности.

Накратко четенето и слушането от една страна и разказването и представянето на приказки от друга, могат да се сведат до следните ползи:

• Стимулират емоционалното развитие;
• Информират за ценни практически и морални уроци;
• Подобряват езиковите умения и критичното мислене;
• Подпомагат справянето с проблеми;
• Развиват въображението и творчеството.

Сега, след като разгледахме важността на приказките за личностното развитие, ще се насочим към другия метод за личностна промяна...