Порастване на хора с приказки и игри (1/9)

1. Човекът:

Една от най-популярните загадки в света задава въпроса: "Кое същество сутрин ходи на четири крака, на обяд на два, а вечер на три?" Верният отговор е човекът, който в началото на своя живот е пълзящо бебе, в средата е независим индивид и в края на своя път се опира на нещо или на някого. Този образ представя развитието на човешкия живот, който започва с детството, продължава със зрелостта и завършва със старостта. През детството човек преживява уникални емоции, събира знания и предразсъдъци, усъвършенства умения, развива характера си и получава психически травми. Това е времето, когато, независимо дали осъзнава или не, той изследва света, учи се как да се справя с живота и най-важното - развива своята личност.

През целия живот се грижим за своето вътрешно Дете, което има нужда от внимание, за да бъдем щастливи и вдъхновени. Бащата на транзакционния анализ Ерик Бърн пише в книгата "Игрите, които хората играят": 

“Всъщност в редица отношения Детето е най-ценната част на личността и може да внесе в живота на индивида това, което детето внася в семейния живот: очарование, удоволствие и творчество. Ако Детето в индивида е объркано и нездраво, последствията може да са тежки, но все пак нещо може и трябва да се направи, за да се поправи положението.” 

Нараненото и необгрижено вътрешно Дете се отразява на психическото благополучие на човека. Този проблем може да доведе до ниско самочувствие, недостатъчна самоувереност, негативни вярвания за себе си и света, слаба връзка с другите, както и поведения, които не подпомагат здравословни отношения и устойчиво развитие. Неудовлетворените потребности и травмите от детството могат да въздействат върху взаимоотношенията, особено в семейните и професионалните сфери. Това може да предизвика повторение на негативни сценарии и емоционални изблици, оказвайки влияние върху качеството на живот и благополучието на човека. 

Проблемът е, че през годините на своя живот човек неусетно спира да се грижи за вътрешното Дете и носи все по-големи травми в душата си. Но как можем да го подкрепим, за да изпитва радост, удовлетворение и креативност? Това е възможно чрез върхови преживявания (катарзиси), които събуждат радостта и творчеството на детството. Като отделяме време за изследване на света във и около нас чрез разказване на приказки и играене на игри, можем да подхранваме неосъзнати потребности. Тяхното задоволяване води към личностно развитие и самоактуализация.