Главните герои в обществото
В последните дни една тема преобладава в нашето общество. Тя прерастна в медиен поток, граждански протести, социално недоволство и лично възмущение. Текат горещи дебати и дискусии за участниците в тази тема, за отговорността и правата им. Това ми дава повод да напиша статия не толкова за актьорите във филма - Хората, а за главните герои - Насилието и Агресията. То отвращава и наранява телата и душите, а тя подвежда и провокира човека да прекрачи морала, задръжките и да излезе извън контрол. Нека се опитаме да разберем какво и защо прави насилника агресивен!
Министерството на вътрешните работи (МВР) на България посочва, че "всяко действие или поведение, насочено срещу другия човек или собствената личност, което предизвиква физическо, психическо и емоционално страдание, може да се нарече насилие". В същия изтоник четем, че няма ясни признаци за разпознаване на насилника, но ни предлагат някои психически характеристики, които са често срещани в личностния профил на човека с насилническо поведение:
✓ Ниска себеоценка - компенсирана е чрез идеализиране на физическото превъзходство като средство за подчиняване на хората, с които общува;
✓ Емоционална неустойчивост - водеща до липса на самообладание в екстремни ситуации;
✓ Краен егоцентризъм - насочен към удовлетворяване на собствените потребности;
✓ Засилена агресивност и жестокост - с дефицити в способите за приемане и прошка;
✓ Чувство за недосегаемост - отмъстителност и омраза към всеки, който се изпречи на пътя им;
✓ Примитивно съзнание - особено за жената и нейната роля в семейството и социалния живот;
✓ Алкохолна и друга зависимост от вещества.
Световната здравна организация (СЗО) определя насилието като „преднамерено използване на физическа сила или власт, чрез заплаха или чрез действия, срещу себе си, срещу друг човек или срещу група или общност, което води до или има вероятност да доведе до нараняване, смърт, психическа травма, неправилно развитие или лишение“. Накратко в този случай насилието включва умисъл от насилника, думи или действия, щета за жертвата.
СЗО различава три вида насилие:
а) индивидуално - жертвата и насилника са едно и също лице;
б) междуличностно - между различни индивиди и се дели на семейно (интимно) насилие и насилие в социалната среда. Първата категория включва малтретиране на деца, насилие от интимен партньор, както и към възрастни хора. Втората категория обхваща насилие от познати или непознати лица - тормоз на младежи, имуществени престъпления, насилие на работното място, в институции и др.
в) групово (общностно) - насилие върху по-големи групи от хора, като може да се раздели на социално, политическо и икономическо насилие.
Социалните психолози използват термина насилие като агресия, чиято цел е изключително физическо увреждане, нараняване или смърт. Следователно насилието е част от агресията. Всички насилствени действия са агресивни, но насилствени са само действията, които имат за цел да причинят екстремни физически щети, като убийство, нападение, изнасилване и грабеж. Удрянето на някого наистина силно по лицето може да е насилие, но наричането на хората с обидни думи би било само агресивно.
Във второто издание на книгата "Човешката агресия" през 1994 г. авторите Барън и Ричардсън определят агресията като поведение, което има за цел да навреди на друг индивид, който не желае да бъде наранен. От това определение може да считаме, че понякога това, което изглежда като агресия за един човек, може да не бъде така за друг. Важно е каква е целта зад дадено поведение - дали намерението е да навреди или не. Ако някой специално иска да навреди, считаме това за по-лошо от случаите, когато вредата е станала случайно или без намерение, дори и самата вреда да е същата.
Агресия е дума с латински произход и буквално се превежда като атака. Анализът на тази дума (етимологичен анализ) показва как се е стигнало до този превод. Думата aggredi, която е в корена на aggresion, означава "приближавам, опитвам, нападам". Тя също може да се разбие на "ad" (към) + "gradi" (стъпвам, стъпка към нещо, подход). От този превод "стъпвам към някого или към нещо" става ясно че първоначално агресивността се е приемала като насочване, предприемане на действие в определена посока, приближаване, а по-късно във времето това поведение се тълкува все повече в негативна посока. Вероятно с развитието на цивилизацията и уседналия начин на живот, човешките взаимоотношения отстъпват на имуществото и близостта става опасност. Приближавнето става атака!
Човешката агресия е поведение, предназначено или да навреди на други хора, или да ги понижи в техния йерархичен статус. Различаваме:
✓ физическа - агресия, която включва физическо нараняване на другите - например удряне, ритане, намушкване или стрелба по тях;
✓ психическа - агресия, която включва вербално отношение - директни викове, писъци, псувни, обиди и заплахи; и невербално (социално) отношение, което се дефинира като умишлено накърняване на социалните взаимоотношения на друг човек, например чрез изключване на човек от общото приятелство или предоставяне на „мълчаливо отношение“ към другите. Може да има говорене зад гърба на човека, към когото е насилието, като клюкарстване, злепоставяне и изневяра. Невербалната агресия също се среща под формата на сексуални, расови и хомофобски шеги и епитети, които са предназначени да причинят вреда на индивидите.
Една от причините хората да използват психическа, а не физическа агресия е, че тя е по-фина. Когато използват тези техники, може да успеят да се измъкнат по-добре, като бъдат агресивни, без да изглеждат такива. Морално допустима агресия!
Агресията може да се различи по генезиса, по първоизточника си: емоционална и рационална (инструментална) агресия. В първия случай агресивното поведение е реакция на преживян физически или психологически стрес, а във втория случай е рационално действие, метод за постигане на конкретна цел.
Емоционалната агресия се свързва с инстиктите на хората и породилите се реакции от много емоции и малко мисли. Идва от емоции, като гняв или ярост, и може да се случи в момента без много мислене - първична реакция. Такива например са заплахи и крещене от чувство на страх, клюкарстване от неосъзната злоба, критика заради малоценност и т.н. Това обаче обикновено не помага да се реши същинския проблем - чувството на несигурност, а по-скоро се отлага решението за бъдеще време.
Рационалната агресия, от друга страна, е по-хладнокръвна и планирана и се поражда в мислите с минимална емоционална тежест - когато някой прави нещо с цел да постигне облага. Хората могат да използват тази агресия, за да постигнат нещо, което осъзнато искат - като внимание или власт. Те може да планират как да наранят другите, за да постигнат своите цели. Тук може да се включат умишлените коментари зад гърба на хората, настройването на конфликтни отношения и разпространяване на слухове.
Психологията разбира агресията като сложен психически и поведенчески феномен. Това включва разглеждане на негативните последици и вреди, например насилието, но и възможните позитивни резултати, като самозащита или защита на интереси. Агресията в психологически смисъл включва опити за промяна, надпревара и състезание или проява на самочувствие като начини за справяне с живота на човек. Тези действия не включват задължително вреда или нараняване, както се мисли обикновено.
Някои учени твърдят, че агресията означава всяко поведение, което по същество е обратното на пасивност и сдържаност. Други считат, че всяко действие, което се стреми да освободи вътрешното напрежение е агресия. Ще ви предложа кратко обобщение на позициите на някои от най-популярните психолози и философи по повод на агресията без това да са цитати:
Конрад Лоренц: Агресия е бойният инстинкт при звяра и човека, който е насочен срещу членовете на един и същи вид.
Зигмунд Фройд: Агресията е част от инстинкта за самосъхранение и се свързва с концепцията за "танатос" или стремежа към унищожение.
Ейбрахам Маслоу: Агресията може да се появи, когато основните човешки потребности не са задоволени, нарушавайки хармоничния растеж и самореализация.
Ерик Ериксон: Агресията е естествена част от еволюцията на човека, която може да бъде положителна или отрицателна.
Алберт Бандура: Агресията се учи чрез наблюдение на моделите в околната среда.
Леонард Бърковиц: Агресията е отговор на възприемана заплаха или загуба.
Алфред Адлер: Агресията произтича от комплекси и чувството за малоценност, което може да доведе до стремежа за надмощие над другите.
Анна Фройд: Агресията се разглежда като нормална част от развитието на детето и може да се изразява през играта и фантазиите му.
Бъртранд Ръсел: Агресията в човека идва от състезателността между индивидите за ресурси и власт.
Карл Роджърс: Агресията може да възникне, когато личностните ценности и идентичността са заплашени.
Може би сте изненадани, че психолозите смятат агресията за свързана предимно с грижата на индивида за самия себе си - проява на егоизъм. Въпреки че насилието е агресивно поведение, предназначено да нарани другите, обикновено това не е основната му цел или основна причина. Насилието е най-добрият избор на индивида, да се справи със себе си и заплахите, които чувства и мисли. Ако той усети ситуацията спокойно и може да разпознае по-добър инструмент, едва ли ще избере поведение, в което да има пряка опасност за собственото му здраве и живот.
Способността да бъдем агресивни към другите, поне при определени обстоятелства, е част от нашата основна човешка структура. Тъй като агресията помага както за нашето индивидуално оцеляване, така и за оцеляването на нашите гени, хората трябва да могат да проявяват агресивност. При подходяща ситуация, ако почувстваме, че нашето Аз е застрашено, почти всички бихме проявили съпротива. Важното е с нашето агресивно поведение да не прекрачваме непозволено границите на околните личности и общности.
Реагираме бурно, когато се чувстваме зле, например когато приемаме, че статусът ни е застрашен или когато изпитваме други негативни емоции. Вярвам, че след като сте стигнали до тези редове, ще осъзнаете колко важна е представата на човека за собствената му личност - толкова важна, че заплахите срещу нея могат да доведат до изключително насилствени действия. Важно е да се научим как да се справяме с агресията и как да предпазваме себе си и другите от прекомерната ѝ сила.
Главният проблем в агресията не е нейното съществуване, проявление или повторение, а липсата на съобразителност, на полезно общуване. Агресивният човек е уплашен и предубеден до много голяма степен. Трудно му е да се адаптира към ситуацията и прибягва до крайно поведение, с което да промени чувството си за опасност. Нужно му е повече време, внимание, грижа и информация за намеренията на другите наоколо, за да се справи с усещането за заплаха. Приложената агресия обратно срещу агресора ще засили неговото усещане за опасност и той ще увеличи собствената си разрушителна сила, като самозащита. Това не работи много често.
Но как да гушнеш уплашен човек, който е готов да те захапе, издере или удари?! Как да говориш с него, когато ти крещи, трещи и бучи?! Как да приемеш обидите и неуважението му?!
... с обич!
#Обяснения с прости думи:
◐ Насилието е агресия, която преминава границите на нормалност и умишлено причинява страдание.
◐ Агресията се отнася до поведение, което има за цел да навреди на друго лице и може да бъде физическа или нефизическа.
◐ Има емоционална агресия, която възниква инстинктивно без предварително намерение, както и рационална, която е умишлена и планирана.
◐ Способността за агресия е естествена част от хората. Но агресията не е единственият, нито винаги най-добрият подход за справяне с конфликти.
◐ Обичай себе си, обичай ближния, обичай живота!
Коментари
Публикуване на коментар