Травмите и тялото

Наскоро прочетох, че е по-лесно да разбереш как работи нещо, когато то не работи нормално. Например, ако картината на телевизора се губи, крушката в банята премигва или някое приложение на телефона не стартира, имаш повече възможности да научиш подробности за тези предмети и процеси. Аналогично изучаването на "повредените" мозъци ни помага да разберем по-добре как работят "неповредените". В тази посока са разсъжденията и практиката на проф. Бесел ван дер Колк, който е лекар, изследовател и преподавател по психиатрия. Той специализира в областта на последиците от травматичния стрес върху развитието на личността. В настоящата статия ще ви споделя някои от основните тези от книгата му "Тялото помни". 

Бесел ван дер Колк разглежда как травмите влияят върху тялото и какви са последствията от тях върху физическото и емоционалното благополучие на човека. Авторът ни показва, че травмите не само засягат нашата психика, но и оставят отпечатъци в самото ни тяло.

Ван дер Колк обяснява, че след събития, които мозъкът определя като критични и водят до стрес, тялото запазва спомена за това, което се е случило. Това означава, че ако срещнем в гората мечка и мозъкът ни реши, че това е голям проблем, той ще влезе в авариен режим. Тогава ще подаде сигнали до различни системи и органи в тялото, че следва да работят извънредно (за бягство или за борба). Може би част от тях ще намалят работата си, за да оставят енергия за по-важни органи, а други (по-важните) ще заработят на пълна мощност. Неминуемо тази кризисна ситуация ще наруши досегашния баланс в организма. Това може да се отрази по-трайно на различни функции и тази трайна промяна в начина на работа на организма може да се нарече травма. В книгата се разглеждат примери с различни видове травми, като следствие от военни конфликти, домашно насилие, сексуална злоупотреба, загуба на близки хора и други подобни. Може да се приеме, че общото между тези ситуации е различната форма на конфликт с употреба на прекомерна сила. В резултат се променя живота на всеки, който участва в тази ситуация - както насилвания, така и насилника. Авторът отбелязва още в началото на книгата, че "травмата засяга не само тези, които са пряко изложени на въздействието ѝ, но и хората около тях."

От първостепенна важност е да правим разлика между травматично събитие и травма. Първото е причина, а второто - следствие. Събитието ни поставя в ситуация, при която сме принудени да предприемем необичайно поведение - например бягство или борба при среща с мечка. А травмата е споменът за нашето поведение тогава и резултатите от него - чувствата и мислите ни тогава. 

Травмата представлява нещо повече от просто история, случила се в миналото. Емоциите и физическите усещания, останали от травматичната ситуация, не се преживяват като спомени, а като разрушителни физически реакции в настоящето. 

"Да си травмиран означава да продължаваш да организираш живота си така, сякаш травмата все още продължава – непроменена и неотменима, – сякаш всяка нова среща или събитие е белязано от миналото."

Иновацията в начуният подход на Бесел ван дер Колк е това, че поставя акцент върху важността на тялото при преживяването и изразяването на травматичните събития. Той обяснява, че тялото съхранява спомените и емоциите от събитието, дори когато мозъкът ги забравя или подава противоречива информация. Това може да доведе до различни физически симптоми, хронична болка, автоимунни заболявания и други проблеми. 

"Те [травматичните преживявания] оставят следи върху ума и емоциите ни, върху способността ни за радост и интимност и дори върху биологията и имунната ни система. ... Това отключва неприятни емоции, интензивни физически усещания и импулсивни агресивни действия. Тези посттравматични реакции са неразбираеми и съкрушителни за изпитващите ги." 

Главният акцент е върху нервната система, защото тя се грижи за обработка на информацията от околната среда (сетива) и контрол на вътрешното състояние на човека (емоции). Ван дер Колк пише: "След травмата светът се преживява чрез различна нервна система. Енергията на оцелелия вече е съсредоточена върху потискането на вътрешния хаос, за сметка на спонтанните действия в живота му." 

Така човекът спира да преживява света като естествена среда за живот и започва да го тълкува като източник на опасности и нежелани ситуации. Започва да бъде все по-придирчив към житейските ситуации, да избира само познатото и да отбягва всяка хипотетична възможност за ново преживяване. Този свръхконтрол нарушава собствените интереси на човека и той започва да губи жизненост. От друга страна се променя поведението му, като става странен, неразбираем и неадекватен за останалите хора. Авторът пише: "Тъй като имат чувството, че губят контрол, хората, преживели травматични събития, често започват да се страхуват, че са непоправимо и окончателно увредени."

Когато се опитваме да успокоим нашите травматични реакции, ние обикновено пренебрегваме вътрешния глас, който ни говори какво се случва в нас. Това се нарича алекситимия. Хората, които страдат от алекситимия, имат психически и физически дискомфорт, но не могат да опишат точно какъв е проблемът. Освен това, те не са в състояние да осъзнаят какво всъщност усещат в дадена ситуация или какво ги прави да се чувстват по-добре или по-зле. В някои случаи дори не могат да опишат какво чувстват, а говорят за мислите си. Това е резултатът от заглушаването на усещанията, което им пречи да отговарят на обикновените нужди на тялото си по спокоен и осъзнат начин. В същото време, те губят удоволствието от ежедневни сетивни възприятия като музика, докосване, светлина и други, които допринасят за качеството на живота.

„Най-големите източници на страдание са лъжите, в които убеждаваме самите себе си.“

Ако не чувствате и осъзнавате от какво се нуждае тялото ви, ще е трудно да се грижите за него. Например, ако не усещате глад, няма да знаете кога да се нахраните. Ако обърквате тревожността с глад, може да се окаже, че прекалявате с храната. И ако не можете да усетите, че сте се наситили, може да продължите да ядете. Затова развиването на осъзнато усещане е много важно при преодоляването на травмата. Много традиционни терапии пренебрегват или игнорират постоянните промени във вътрешното ни усещане. Но тези промени са основата на реакциите на нашето тяло: емоционалните състояния, които се отразяват в химичния профил на тялото, в напрежението на мускулите в лицето, гърлото, торса и крайниците. Хората, преживели травма, трябва да научат, че могат да приемат своите усещания, да се сближат с вътрешните си преживявания и да развият нови начини на действие.

"Разбирането защо се чувствате по определен начин, не променя начина, по който се чувствате. Но то може да ви предпази да не се поддадете на интензивни реакции. ...колкото по-превъзбудени сме, толкова повече рационалният ни мозък отстъпва пред емоциите ни. ...Когато емоционалният и рационалният ни мозък са в конфликт, следва война за надмощие. Тази война се води предимно на сцената на вътрешните усещания – стомаха, сърцето, белите дробове – и поражда както физически дискомфорт, така и психично страдание."

За да си възвърнете контрола върху себе си, трябва да се върнете отново към травмата и травматичната ситуация: рано или късно ще ви се наложи да се срещнете с миналото, но само след като се почувствате в безопасност и няма да бъдете отново травмирани от него. Първата задача е да намерите начини да се справите с усещането, че сте жертва на емоциите и усещанията, свързани с миналото. Това започва с ясното разбиране, че има два подхода: рационален и емоционален, както и това, че те обикновено работят в допълващи се роли. При травмираните хора, те си противостоят и конфронтират, което ограничава полезността от тях.

"Травмата ви отнема чувството, че владеете себе си... Предизвикателството при възстановяването е да си възвърнете контрола върху своето тяло и ум – върху себе си, тоест да се чувствате свободни да знаете това, което знаете, и да чувствате това, което чувствате, без да сте смазани, ядосани, засрамени или сринати. За повечето хора това означава:

     ✓ да намерят начин да станат спокойни и съсредоточени;

     ✓ да се научат да запазват спокойствие при гледки, мисли, звуци или физически усещания, които им напомнят за миналото;

    ✓ да намерят начин да бъдат напълно живи в настоящето и да са ангажирани с хората около себе си;

    ✓ да не се налага да пазят тайни от себе си, включително тайни за това как са успели да оцелеят."

В "Тялото помни", професорът с холандски произход представя множество изпитани техники и подходи за справяне с травмите и изцеление на тялото. Той обсъжда различни методи като терапия, медитация, йога, движение и други, които помагат на хората да възстановят връзката си с тялото и да намерят начини за изцеление.

В следствие на дългогодишния си опит Бесел ван дер Колк заявява категорично: "От критично значение при лечението на травми [е] да се ангажират целият организъм, тялото, умът и мозъкът."

Справянето с психологическите травми изисква време, търпение и откритост. Важно е да се помни, че всеки човек е уникален и преживява травмата по свой собствен начин. С подходяща подкрепа и грижа, можем да изградим постепенно силата си и да се превърнем в устойчиви и преодоляващи индивиди.

#Обяснения с прости думи:

◐ Някои стресови ситуации променят начина, по който работи нервната система и могат да я направят твърде активна или твърде спокойна за много време.    

◐ Травма е отпечатъкът на нервната система към минало събитие.

◐ Травмите могат да отключат тревога, депресия и други психически разстройства.

◐ Всъщност, насилниците и жертвите може да се окажем самите ние.

◐ Терапия, упражнения, медитация, изкуство - пътища за възстановяване от травма.