Какво е комуникацията?

Комуникация е процесът на обмен на информация между две или повече страни, като това може да бъде посредством различни канали, като човешки глас, бележка, електронна поща, телефон, интернет и други. Целта на комуникацията е да се предаде информацията и да се осигури разбиране и съгласие между страните. Комуникацията може да бъде вербална, когато се използват думи, или невербална, когато се използват жестове, мимика, тон на гласа и т.н. Комуникацията е от съществено значение в междуличностните взаимоотношения, бизнеса, образованието, обществените процеси и други области.

В бележития труд на Пол Вацлавик и колектив “Прагматика на човешките отношения” се анализира човешката комуникация като процес, който е по-сложен от простото предаване на информация. Авторите се фокусират върху това, какво означава да се комуникира и как това влияе на човешките отношения, като са посочени най-важните особености на комуникацията при човека:

Човек винаги комуникира, т.е. дори да откаже да участва в дадена ситуация, той пак го прави чрез комуникацията. Всичко, което правим, казваме или мислим, предава съобщение на околната среда. Въпросът е дали това съобщение е ясно и разбираемо за другите хора или не. Комуникацията е неизбежна част от човешкия живот и е важна, защото ни позволява да изразим мислите, емоциите и нуждите си, да се разберем с другите и да постигнем целите си. Без ефективна комуникация може да възникнат конфликти, недоразумения и проблеми във взаимоотношенията ни. В крайна сметка, комуникацията ни позволява да се свързваме и да създаваме взаимодействия с други хора, което е една от най-важните основи на човешкия живот.

Комуникацията има две нива: значение (съдържание) и смисъл (контекст). Значението в комуникацията се отнася до това, какво точно се предава в процеса на общуване. Това включва информацията, която се изпраща, както и начина, по който тя се предава. Значението може да бъде изразено чрез думи, но също така може да бъде представено и чрез невербални средства, като жестове, мимики, тон на гласа и други. Смисълът в комуникацията се отнася до това каква е целта на общуването и каква е интерпретацията на получената информация от страна на получателя. Смисълът може да бъде различен за различните хора, в зависимост от тяхната култура, личност, опит и други фактори. Значението и смисълът в комуникацията са взаимно свързани. Например, ако човек изпраща съобщение с ясно определено значение, но получателят го интерпретира по различен начин, смисълът на комуникацията може да бъде загубен или изкривен.

Отношенията между участниците в комуникацията са взаимни (двупосочни), а не линейни. Комуникацията се основава на обмен на информация между двама или повече хора, като всеки от тях има активна роля в процеса. Взаимността означава, че двама или повече хора взаимодействат един с друг, като се отнасят с равни права и задължения, като се стремят да изразят своите мисли, чувства и потребности, но и да слушат и вземат под внимание мнението на другите. Взаимността включва даване и получаване и се основава на принципа на реципрочност. Това означава, че ако дадем нещо на някого, той или тя ще имат тенденция да ни върнат с нещо подобно в бъдеще. Така се създава баланс в отношенията и се установява взаимна връзка, която може да доведе до по-добро разбиране и повече доверие.

Хората общуват и вербално (цифрово), и невербално (аналогово). Вербалната комуникация е свързана с използването на думи и език, за да се предаде информация между двама или повече хора. Този вид комуникация може да бъде разглеждан като цифров, защото използва ясно определени символи и кодове, които имат точни значения. Например, думите "бял" и "черен" имат точно определени значения, които могат да бъдат разбрани от всеки, който говори езика. Невербалната комуникация, от друга страна, не използва думи за предаване на информация, а вместо това използва невербални елементи като жестове, мимика, тон на гласа и т.н. Този вид комуникация може да бъде разглеждан като аналогов, защото не използва ясно определени символи или кодове. Например, един и същи жест може да има различни значения в различни култури или среди. Въпреки че вербалната и невербалната комуникация могат да бъдат разглеждани като различни типове комуникация, те обикновено се използват заедно и взаимодействат помежду си, за да се предаде цялостна информация.

Всички комуникационни процеси се свеждат до два типа: а) симетрични и б) взаимодопълващи. Симетричните процеси са тези, при които двамата участници в комуникацията са равнопоставени, имат сходни или подобни позиции и ценности, и обменят информация на едно равнище. Те могат да допринесат за укрепване на взаимното разбирателство и изграждане на доверие между участниците. Взаимодопълващите процеси, от друга страна, са тези, при които има явно различие във властта, статута, знанията или ценностите между участниците. Такива процеси могат да доведат до различен тип стабилност, както и до конфликти и напрежение в комуникацията, особено ако по-слабият участник се чувства неравнопоставен или неуважаван. 

Това разбиране на комуникационните процеси може да ни помогне да разберем, какво може да доведе до конфликти в човешките отношения и как можем да ги предотвратим. Важно е да се стремим да постигнем взаимност в комуникацията, да уважаваме и да приемаме различията между нас, и да работим за изграждане на доверие и взаимно разбирателство. 

Заради сложността си комуникацията има значително влияние върху човешките отношения и взаимодействия, като тя може да доведе до разбирателство и сътрудничество, но и до конфликти и разрушение на отношенията. Използвайки тези знания, можем да планираме и изградим по-високо качество на комуникацията между хората. Това е най-важната предпоставка за  безопасното и безконфликтно поведение в личен, интимен, социален или работен план. 

#Обяснения с прости думи:

◐ Комуникацията е процес на обмен на информация с цел разбиране между участниците.

◐ Комуникационният процес има две нива - значение и смисъл.

◐ Всеки участник в комуникацията влияе върху взаимоотношенията и разбирателството.

 

◐ Има пряк (вербален) и непряк (невербален) начин на общуване и предаване на информация.

◐ Хората общуват равнопоставено (конкурентно) или подчинено (зависимо).